Стъпало, по стъпало да изграждаме и осъществяваме
мечтите си, с постоянство, амбиция и трудолюбие.
Нищо Животът не ни поднася "на тепсия". И още нещо искам да допълня, към твоите разсъждения:
вървейки по Пътя, трябва да бъдем много Добри хора и Ларж. Да се раздаваме за хората и да ги обичаме!
Това е най-новото твърдение на медицината, че
добрите хора, т.е. благородните, тези които се радват на успехите на другите, не им се свиди нищо, не правят мръсотии, изобщо чистите хора - по-рядко се разболяват и са дълголетници. Обясняват го с това, че злобните и лоши хора се самоизяждат, защото след като мразят света и всичко им е криво, те се изтормозват сами и се разболяват, обикновено от много тежки болести. Аз имам наблюдения и мисля, че е е вярно това твърдение.
Клипчето и то хубаво!
Лека вечер, мила!

обичай себе си, обичай другите, обчай светът в който живееш... единственно симетрията би допринесла за хармонията и задружността.....
и помни смеха лекува:!:)

Поздрави за мъдрото послание!

напълно права си...поздрави и много усмивки от мен:)))

запечатай ги в най-красивите картини....

и много много усмивки..чакам резултати:))))

За да си смел ти трябва и малко доза лудост :)
Лин, много си права - "само смелост не е достатъчно... тя помага за началото, но не и за края"... Краят понякога е изненадващ.
Поздрави за поредните мъдри мисли!

да живеем за хубавите краища:))))

И даже съм съгласна (обикновено имам специфичности за допълване на недооглежданости).
Това, което конкретно гледаш го виждаш и това е прекрасно, ако някой го може. Радвам се за теб и също се опитвам.
Поздрав, Руми

опитвам се да дам отговори на собствените си въпроси..понякога успявам..понякога не...но не е важно колко бързо вървим,важното е да не спираме:))))много много усмивки от мен..нужни са ни днес:)))

:))))))))))

поздрави и много усмивки:)))

в очите на онези долу, които не могат и не искат да летят...
Поздрави за прекрасния постинг! Много има над какво да се мисли...

единствен критерий за нас трябва да бъде собственият ни полет..летенето в ято не е наше...поздрави и много усмивки:)))

и ги заведем до пропастта , тогава какво? Можеме ли да поемаме отговорност за "водачеството" си, или просто "отлитаме" към нови висини и повеждаме други по следващия път, който не знаеме накъде води, но водим хората, защото сме водачи.???

И да не забравяме, че има птици, които снасят яйцата си В ЧУЖДИ ГНЕЗДА. Не всички птици си правят гнезда, а някои въобще не правят.

дали ще го повери в ръцете на някой водач също е въпрос на избор..дали ще изживеем изкопираме или откажем живота зависи единствено от нас самите....