Изпълнени с наслада,само тъга са онези часове на тих дъждец, сякаш се мокри душата ти, пеперудата, и потъва в пръстта. Тогава в паметта ти изплуват всички горчиви спомени, погребани в сърцето-раздели с приятели, угаснали вече усмивки на жени, надежди като обезкрилени пеперуди, от които е останал само червеят; и този червей пълзи сега по листата на сърцето ти и ги разяжда......



                                                                                                                                                 Казандзакис




времето милостиво ни отнема ,онези части от нас които е смазала мъката, дефектите нарушаващи съвършенството на цялото...но ние като скъперници стари ги стискаме здраво в шепите забравили , че веднъж разкъсана красотата умира и пазим раздрани спомени с дъх на отминали радости...но с нови болки и заблуди изтупваме праха на времето и с отчаяно безумие живеем повторно отлетели мигове,безмилостно накъсали  опрощението на забравата...кога ли ще се научим да оставяме в покой това което вече си е отишло....

Мъдро, Лин... Отново.
Аз мисля, че успях да се науча да оставям в покой това, което си е отишло. Животът ме научи, че така е по-безболезнено.
Поздрави!

а щом боли, значи си жив.......
Може би така сме устроени, защото не се живее с нищото!

Нима е нужно в минало да ровим,
където някой,някога ни е обичал?
Нима ни стопля чуждо щастие да тровим,
щом вече той не ни обича?

усвояването ти е в кръвта нали си част от образователната сфера свикнала си да се справяш бързичко:))))мнооооооооого усмивки

но има един момент когато се превръща в самоизтезание...дано са рядкост тези моменти...поздрави и много усмивки:)))

въпреки това го правим...поздрави и много усмивки:)))

Това е правилният път.
Но само за силните хора...аз не съм от тях и е трудно...

Но това минало е нашия живот. Няма нужда да го отричаме, забравяме, проклинаме...нито пък да си забраняваме да се връщаме към него. Нека си е това, което е. Може да си спомняме (даже често). Всички вече знаем: не е важно какво се случва, а как го интерпретираме. Важното е да си научим уроците от грешките и да имаме мир в душата си.

с когото проглуших света е казал, че крила изникват само над пропастта:))))всеки е силен но силата е стаена и чака своя миг на проявление...просто сме различни..някой по-бързо се справят с тъгата проблемите и всичко останало а други ги носим дълго време в себе си...поздрави и много много от твоите усмивки:)))

миналото няма как да забравим а и не е необходимо...то е основата на идното...болката която е част от това минало трябва да преодолеем и пуснем да излезе и да си отиде...поздрави и много усмивки:)))

Поздрав!

много усмивки и радости:)))

... И със стон на отминаващ гларус,
затърсих последните лъчи,
на едно щастливо, синио лято,
което,
ТИ ми подари...! даскала80

и други щастливи сини лета ще има...
поздрави и много усмивки:)))

Благодаря и дано да си права letisi, посети блога ми мисля, че ще има какво да ти хареса ! Даскала80

който е в процес на отстраняване:)))влез с твоя ник за да те намеря:))