днес говорим прекалено много....
чувстваме прекалено малко....
затова с думи се опитваме да компенсираме липсващите чувства....
и те се появяват...но далеч не желаните...
красивите приказки радват безрезервно само децата...
у порасналите те  раждат само  тъжни усмивки....

Обикновено тъжно се усмихват мъжете.:) Понякога думите могат... Могат само понякога да променят макар и мъничко света. Хубава пролет, Letsi!

много усмивки и на теб:))

няма да направим света по-добър, но можем да опитаме, лин, нали :)))
всъщност - опитваме :)
целувки!