...колкото по-чудовищно излъжеш, толкова по-скоро ще ти повярват.Обикновени те хора започват по-бързо да вярват в голямата лъжа, отколкото в малката.Защото знаят, че самите те са способни да излъжат за нещо малко, но се притесняват да излъжат за нещо много голямо.Голямата лъжа дори няма да им мине през ума.Ето защо широките маси не могат да си представят, че другите са способни на чак толкова големи лъжи.И дори, когато им обяснят, че става въпрос за чудовищна по размерите си лъжа, те ще продължат да се съмняват в това и ще са склонни да смятат, че вероятно в нея все пак има частица истина.


                                                                              ХИТЛЕР



днес ние вече не вярваме...
не защото сме по-мъдри от вчера...а по-отчаяни и обезверени...осзнали че спасение няма дори и в лъжата...и така изгубили вярата си в днешното сме неподвластни...но не и свободни...защото вярата  е нашата защита от реалността и от самите нас...
и ни остават само чудесата:)))

Усмихнат ден!:)))

Голямата лъжа почти винаги е по-красива, а това я прави по-привлекателна. Често хората вярват в онова, което им изнася или харесва повече.

Любимо състояние - пред буря...
Любима дума - неподвластен...
И... твоята мисъл: "вярата е нашата защита от реалността и от самите нас...
и ни остават само чудесата:)))"...
Благодаря ти!

Наистина ли само чудесата ни остават :)

но смелостта рядко е достатъчна...поздрави и много усмивки

а лъжата както и вярата в нея си е предимно наше творение и избор...а всичко наше си го обичаме:))) поздрави

поздрави и хиляди усмивки от мен:))

Казандзакис е казал че за да оцелеем днес трябва да сме богове или демони...
и едното и другото е просто чудо:)))

После ще са ти необходими още много качества,но шубето не е сред тях!:)))

те най-добре биха я дефинирали улеснени и затруднени от близкия досег ...
но в случая акцента не бе относно смелостта ...а лъжата и безверието..но пък всеки сам преценя и решава това..поздрави:)))

благословен е различаващият истината от илюзията и лъжата,
както и този, който не губи вяра в знанието и мъдростта, изпитани с опит :)
Според мен изначалната Истина ни прави свободни, а не човешката.
Хиляди усмивки от сърце за теб, Слънце! :):):)

че уважи творческата мъка моя:))колкото до истината...трудничко е с нея определено..
поздрави и хиляди хиляди усмивки:))

Истината е като прашеца, който събират пчелите. Иска ни се да е навсякъде около нас, но трябва да имаме сетива за да се открие. Тези които най-много я изтъкват, най-лесно я погазват. Човек определя хората, според критериите, които е поставил на самия себе си. Добре е човек да има високи критерии, но приема хората такива каквито са и не се стреми да ги възпитава, защото това е "causa perduta".
ПРОДЪЛЖАВАЙ!
Поздрави!

истината е непокорна упорита и харизматична ...трудно и устоявам:)))
поздрави и много усмивки:))

Свободата, стемежа на необременния разум. Лично моя критерии е свободата на действията. Разума може да бъде свободен, но какво струва, когато не може да се изрази с действие. Всеки лукс е суета, но живота изисква и своята минимална основа за съществуване. В тази връзка са необходими и финикийските знаци. Цитирам произволно Франсоаз Саган" За да бъде човек свободен във времето и пространството, трябва да бъде богат". Разбира се на един му стига и разходка в парка, а друг е недоволен, че пътува до Париж веднъж месечно.
Поздрави!

а и не това е основното което ни движи според мен...акцента на постинга всъщност бе не свободата още по-малко величаенето на хитлер а безверието ни...което ни прави от една страна неподвластни а от друга уязвими..защото вярата е вид защита която невинаги има връзка с реалността...но това всеки го тълкува по своему:))
поздрави:))