когато денят смаже чувствата разкъсвайки изтънялата човечност...
когато бъдат предизвикани осмени грижливо култивираните добродетели...
когато справедливостта се скрие безмълвно и страхливо...
когато нищо от мечтите не остане...
сякаш бавно умираме...
светлината си тръгва взела дъха си и превръща денят в нощ...
живота отстъпва в едно с копнежа ни по него...
бавно се раждат забравените приказки с трошици красота...
и на помощ идва времето...
шивачът стар и опитен да върже разкъсаните чувства на твърди от обида възли...
с пръсти неумело ги погалва и си тръгва...
и вързали деня на възел натикали обидата в тъмното на паметта...
непохватно и неумело се завръщаме...
но не съвсем и не напълно...
да живееш опровергавайки смъртта не е изкуство...

За последното изречение питам, какво имаш предвид?..
За другото - зная, и ме докосна.

"Да живееш, опровергавайки смъртта, не е изкуство..."
Това е борба, но със собствените си демони. Външният свят е такъв, какъвто е.

Благодаря ти за отговора.

ако го подчиним на тях ограничавайки го от налаганата ни действителност то ние го губим:)) но всеки определя това за себе си..няма изпитана рецепта за това как трябва да се живее:))поздрави и много усмивки:))

но не съвсем и напълно.
Страшно силни думи...
Това е истина, а ми се иска да е временно състояние.
Знае ли човек?
Поздрави за мъдростта.

Постига се с годините, с натрупания опит, но се питам дали тогава ти е нужна:)))

милите думи топлят неимоверно..много красота и усмивки от мен:)))устремени към върховете често пропадаме в пропастите под тях..жизнен ритъм:))

че трупайки мъдрост трупаме печал..а това никой не иска май:)) а трупаме мъдрост при отсъствие на друга суровина и занимание :))) поздрави и много усмивки от мен:))

заедно с думите...разкъсват душата...благодаря ти
за мъдрите послания и за насладата, която, макар и мигновена, доставяш:)))

нека миговете бъдат повече:)))много ти благодаря за топлите думи..много много усмивки от мен:)))

А нима всички не сме артисти, на голямата сцена -
Живота ?!
Но някои са с "Оскари", а други по-второстепенни,
трети - поддържащи и т.н.....до края...на "филма",
който е един и същ за всички и не "за съжаление", съвсем нормално и логично е..Един живот с начало и край, който трябва да се изживее с всичките му цветове и нюанси!
Усмивки!

като разкошна пеперуда пожелавам:))поздрави и много усмивки:)))

Честита баба МартаЛ)Румена ,засмена,бяла и червена:)

много красота и усмивки:))