Постинг
21.10.2008 17:11 -
някога може би ще стигна думите помели за миг ума ми и като пеперуди летни изтлели от първото премигване...може би:))))
за всички на които думите са верни приятели и спътници...
една невероятна песен за една голяма любов пленена и освободена в думите и звуците на вечното....
за онова което ни ражда ...
за което живеем и умираме....
голямата любов оставяща дълго след нас
в думите ,верните стражи на времето...
Следващ постинг
Предишен постинг
...а когато не ми стигат думите... :)
http://www.vbox7.com/play:b9cc15d0
цитирайhttp://www.vbox7.com/play:b9cc15d0
и музиката:)))поздрави и усмивки
цитирайлюбовта се изричат от сърцето и се приемат от сърцето, те са пулса на живея живот на човешката любов, която всеки носи в себе си и заслужава такава!
Поздрави и за избора на клипчето !
цитирайПоздрави и за избора на клипчето !
явно моето сърце има още доста да учи...поздрави и много усмивки:)))
цитирайе празно , то механично тупти, но има ли нещичко в него, то надвишава сърдечните си функций, дори и мозакът не може да го спре.
Само дето не знаем онова невидимо нещо, което командва или учи, както казваш ти сърцето, дето е заложено в него или влиза в него.
И на теб поздрави и слънце в очите!
цитирайСамо дето не знаем онова невидимо нещо, което командва или учи, както казваш ти сърцето, дето е заложено в него или влиза в него.
И на теб поздрави и слънце в очите!
невидимо нещо, дето е заложено в сърцето от момента на нашата поява на този свят е любовта - преминала в нас от нашите родители. Всъщност единствено на нея се крепи животът на този свят, колкото и да изглежда комерсиален.Не е възможно да има живот без любов в теб и мен и във всеки човек. Нейният сетивен орган е сърцето.
Поздрави !
цитирайПоздрави !
във всичките и форми и проявления...поздрави и за теб rumila и много усмивки:))))))))))
цитирай