равновесието-това е нещото от което се нуждаем, към което се стремим...то ни помага да се избавим от излишното...но ние винаги отежняваме с чувства едната везна..винаги храним единия вълк повече... и ощетената везна се забива в нас като стрела убила покоя на сигурното запращайки ни в ада от съмнения и търсене на тишината разрушена от самите нас....

Понякога вътрешното равновесие е трудно постижимо. Но си права - вътре в нас има и ад, и рай. Може ли да има равновесие между тях...

Нормално е да търсим баланс, но е също разбираемо никога да не го намираме, защото сме живи хора... :)

Много е хубаво това,което си написала. Вдумите, макар и не подредени като стих, има ритъм, а и изказаното е вярно.
Аз пък се сетих за един филм на времето, мсй даже бяха серии " Ан от фермата Грийн Гейбълс".
Ан беше много чувствителна към всичко, което се случваше, не само на нея.. Усещаше света много по-силно, защото не беше ограничена от мисли единствено за самата себе си. Слушеше другите хора, обичаше ги, плачеше с тях, умираше с тях и и живееше с тях.
Веднъж една умна възрастна жена й каза: "Ти имаш дарба, Ан. Но тази дарба е и проклятие, защото взима изключително много от силата ти. Трябва да запомниш да остави и за себе си, трябва да помогнеш първо на себе си, за да си способна да помагаш и на другите."

Не знам колко е свързано с това, което ти си написала, но мисля че все пак е. Това беше просто спомен..
От мен поздрави и усмивки :))

уравновесяват...проблема е че ние избираме или ада или рая...усмивкииииииииии:))))

има болка има и живот нали:))))само дето никой не ни е питал дали искаме да се родим...поздрави и усмивки :)))

права си..бих синтизирала думите ти с лекарю излекувай себе си...а колкото до коментарите те могат да бъдат всякак ви асоциации на постинга или дори и случайни моментни хрумвания...поздрави и усмивки :))))

на природата е към хармония. Човекът, като част от тази същата природа, също се стреми към хармонията. Това, че има проблеми с намирането й какво означава? Може би, че е най-несъвършеното от гледна точка на природата творение, (защото трудно може да евоюлира толкова, че да я надскочи...)

че човек живее по погрешния начин...факт е че с напредването на т.нар. цивилизация човек се чувства все по-самотен и нещастен...най-голямата грешка на природата е човека:))))непростима