чувствам се длъжна да уведомя населението за завидния  ми социален статут на родна ферма за кариеси с висока производителност гордо бранеща първенството в областта...зъбомъчението е свещен ритуал който  спазвам с първобитно страхопочитание  на ошашавено добитъче...началото се поставя в близкото кафене основен приоритет на което е завидния арсенал от сладкотерии...всеки път гледката ме кара неистово  да заобичам за пет минути професията си успокоявайки трепети че подложена на близост с подобни телесни изкушения всички входно-изходни отверстия биха се превърнали в непревземаеми крепости...но скромността краси човека са казали мъдрите или страхливите въпрос на гледна точка ..и така вземам отговорното решение да съм красавица неземна в компанията на едно микроскопично парченце торта(как пък най-минималистичните все на мен се падат)толкова малко че почти не се забелязва....но противно на очакваното не блесвам като второ слънце...явно и поверията си имат давност...мъчителницата ми т.е. зъболекарницата прояви непростимо нехайство гроничещо с престъпление спрямо женската си визия и заграби цели три...и  в дебрите на моята душа се роди прозрението за произхода на завистта....така порядъчно назахарена в близост до онова лелеяно състояние на нирвана се отправям с безразсъдната смелост на камикадзетата към зъбомъчителния стол....държа да споделя че е брат на електрическия но с по-лек режим на работа-днес ще морим утре няма..горещо се надявах да съм улучила точния ден на милосърдие..настъпи часът на истината...разположих удобно телесца на стола и зейнах простодушно като алигаторче пред заблудено пиле....последвалите процедури не пожелавам никому дори и на враговете си понеже днес ми е ден на безмерна добрина и хуманност за утре обаче не гарантирам.....устното ми отверстие сменяше с бясна скорост статуса си от каменна кариера на световен океан и то неотклонно в духа на средновековната инквизиция...но спомняйки си за редовата ми добрина спирам с описанията  да не предизвикам някое нервно отклонение у четящ с лабилни нерви и това да доведе до пореден колапс в родното ни полуживо здравеопазване...въпреки положените нечовешки усилия оцелях....по издържливост като че ли изпреварвам и хлебарките...или с две думи зъбите са невероятен начин за изкупление на ваши и чужди грехове ....до следващото изкупление:)))))))))))))))))))))

номерът е да си мислиш за тортички по време на "инквизицията"... :)

как ги прельгваш да не те гледат ( еклерите, толумбичките и пастите ...) преди да ги хапнеш :)))))))))))))

Толкова фантазия има в това, че едва не ме накара да падна от стола ( не зъболекарски;) :

"устното ми отверстие сменяше с бясна скорост статуса си от каменна кариера на световен океан и то неотклонно в духа на средновековната инквизиция."

Със страхотна живописност си го разказала. Точно така е! Стискай палци да не припадна другата седмица, (че имам един ужасен кариес), при поредното ми зъбоизкупление..

Но трябва да намираме позитивното във всичко!
Ех, нали знаеш.. някой казват, че болката пречиства.

Лин, ще взема да падна и аз от някой стол!!! Я как добре ти се е получило личното, ама съвсем личното творчество :))) Само се чудя какво още ще има да те сполетява - първо пръстчето, сега зъбар... Спри се и се отдай на пасти, торти, еклери, меклери, поне не ти се хващат, както лично успях да се убедя :)))

че не си взех едно торте и за стола зъбомъчителния:))))))усмивкиииииииииииии

специално за целта курс по актьорско майсторство изкарах и в добавка нагледни уроци по дегизиране:))))

не искам на съвестта ми да се лепне и някой счупен крайник...то вярно че болката пречиствала но нека не го прилагаме на практика:))))))))))))))

късно ти дойде предупреждението..за другата седмица е запланувано видно кръвопийство и посещение на видния субект моето джипи..последния път една две годишна дама ме наплю артистично понеже отказах категорично да и предоставя чантата си..върви обяснявай че алчността не е вродена:)))))))))))))))))

Алчността е характерна черта на хората, но някой позволяват тя да се прояви в много голяма степен, което води до пагубност)))))

щото се превръщала в потребност която искала задоволяване...но и е голяма загуба за субекта явяващ се обект на удовлетворяването и:)))))))))))))