Хората си въобразили, че са велики и решили да се прославят. В гордостта си май искали да станат богове. Започнали да строят кула за да стигнат небето. Бог разделил езиците им и настъпило пълно объркване. Стълпотворението се превърнало в хаос. Хората говорели, но не се разбирали. Общността им се разпаднала и кулата се срутила. Първичният език изчезнал, а те се пръснали по Земята. ~
Човек вече не може да разбере същността на Другия освен при допир. Само първичното усещане на тялото, устните и ръцете могат да предават Истината. Говорим за да запълваме празното пространство между нас. Думи, фрази, изречения... Но само виковете и стоновете са истински. Граматиката ни служи за дреха. Текстът покрива голотата ни. Изречения, речи, романи... Продължаваме да строим онази кула. Хоризонтален отказ от страст и от единение. Стени от думи и от извинения. Какафония от стил, красота и отчуждение...

 

 

говорим за да скрием чувствата.....

говорим за да скрием болката.....

говорим за да скрием себе си зад думите......

 

Говорим, за да споделим радостите си... Нали???
Поздравления за добрия постинг! Думичките чии са, извини ме за въпроса. Ако са твои - още по-големи поздравления :)))!

не са мои естествено...мен ме бива в преписването нали знаеш:))))))благодарение на драгоценната си памет не мога да назова автора...уви писано му е да остане безимен в тоз постинг:))))

:))))))

"Говорим за да запълваме празното пространство между нас", както и да минава времето ни... ;)

Поздрави! ;)*

поздрави и на теб и много усмивки:)))))

поздрави:))))

Подсети ме сега за Дали. Края на живота си той прекарва вече сам в родният си град. Често отивал да се вижда с негов приятел в една местна кръчма. Сядали за час-два на чаша абсент и мълчели. На тръгване Дали казвал: Добре си помълчахме приятелю. Благодаря ти.

но по-често мълчим от страх...

на миналото ни и неизвестното което плаши:))))

за да ни повярват...

:)))))