предварително определили нещата които ни радват и натъжават без дори да ги познаваме......
затова живеем само насън в онези луди диви непризнати сънища които крием и от самите нас....
трябва да се научим отново да бъдем личности....

Живея сред съвършен род - аз, най-несъвър­шеният.

Аз — човешки хаос, мъглявина от смътни частици - вървя сред пълноценни светове, сред люде с установени закони и непоклатим ред, със стройни мисли, разчетени мечти и утвърден опис от представи.

Техните добродетели, о боже, са премере­ни, а греховете им - претеглени, и дори осейващите сумрака безброй дреболии, които не са ни грехове, ни добродетели, са обозначе­ни и разпределени по графи.

Тук дните и нощите са разграничени съоб­разно поведението на хората и са подвласт­ни на точни и неотклонни правила.

Да ядеш, да пиеш, да спиш, да покриваш го­лотата си, а сетне да изпитваш умора - и вся­ко нещо да вършиш тогава, когато му е време­то.

Да работиш, да играеш, да пееш, да танцу­ваш, а сетне да отмаряш спокойно - тогава, когато настъпи часът.

Да мислиш нещо, друго да чувстваш из-дълбоко, а сетне да отпаднат мислите и чув­ствата - тогава, когато над далечния хоризонт изгрее някоя звезда.

Да ограбиш съседа с усмивка, с благороден замах да раздаваш дарове, да хвалиш пред­пазливо, да порицаваш внимателно, да разру­шиш нечия душа с едничка дума само, с дъха си да изгориш нечие тяло - а приключиш ли с тези задачи за деня, да си измиеш ръцете.

Да обичаш според ясен ред, сам да се раз­вличаш според предварително одобрен под­ход, да се прекланяш пред боговете както по­добава, ловко да подвеждаш демоните - а сет­не всичко да забравиш, сякаш си загубил па­метта си.

Да проявяваш с разум прищевки, да раз­съждаваш обосновано, кротко да вкусваш щастието, възвишено да страдаш - а сетне да изпиеш чашата до дъно, тъй че утре пак да я напълниш.

Всички неща, о боже, са предвидливо об­мислени докрай, породени са предумишлено, подхранвани са с точност и отмереност, ръ­ководени са от строги правила - а сетне би­ват унищожени и погребани, съобразно уста­новен способ; и дори сетните обители, при­ютили човешките души, са номерирани и обо­значени.

                                                                                                  Халил Джубран

Много мъдро! И вярно!
Така и не намерих време да прочета това, дето ми прати от Халилчо.
Другият път пусни нещо по-ведро :)))

таз тъжна песен кой ще я пеееееееееее...добре следващия постинг по-весел ще е ..обещавам:)))))))))

начало на деня!:))
Поздрави!:)))

една твоя усмивка:)))))))))))))нека усмихнат да е целия ти ден:)))))))))))

Много ми харесва....
останах без думи...
какво да кажа още...

нещо положително макар и дребничко в забързаното ежедневие:)))))))))))))))много много усмивки от мен

май вече се пробуждаме от летаргията, нали?

според мен затъваме все по-надълбоко в илюзорния си начин на живот...