викат ме пътищата в непокорните и непримирими сънища,но приглушено и далечно...не ги чувам и не тръгвам...рано е...но знам ,че някога ще затворя стъпките си в тях...ще тръгна...когато воплите тихи днес,утре се превърнат във викове...
нищо...