...не си живял ако не си дал поне една чешма на този жаден свят...не споделиш ли красотата губиш частица от нея...всяко споделяне я увеличава като ехо и наместо жива вода пада в мислите на онези с които си на една емоционална честота и т...

за всички на които думите са верни приятели и спътници...
една невероятна песен за една голяма любов пленена и освободена в думите и звуците на вечното....
за онова което ни ражда ...

доказателство за нашето господство е да можем да захвърлим всичко....
...победим ли суетата на живота и света сме свободни....
...когато пораснах насмалко не паднах в думата вечност,а после и в други думи-любов ,надежда,бог...всяка година ...

10 години йога....10 години спор с тялото,опити да покоря природата ,която се инати и съпротивлява сякаш ще се мре...и в един момент ,най-неочакваният разбираш че скрито от самия теб ,тялото се е подчинило..неохотно неусетно е стихнало м...

...да имаш свободно време е същото проклятие като да нямаш такова...особено когато не се чувстваш комфортно със самия себе си....когато тишината е изпълнена със страх...и мислите изхвръкват като волни птици изпод  надзора на разума налаг...

...изкуството трябва преди всичко да разхубавява живота а и самите нас...
мисли ,чувства,взаимоотношения...трябва да скрие грозното, да извлечезначимото от него....
                                                                          ...

красотата е неуловима...тя пристига сама...
прегръща мислите...омагьосва душата...и си отива
оставила в чупливи спомени дъха си.....

Следвайки стриктно инструкциите и най-смелите и досадни домашни съжителници биха се отказали да нарушават вашето спокойствие и битова неангажираност....
Практически тествано ,успех гарантиран.
Различни битови ситуации и правилното отреаги...

Животът се състои от редки , неповторими мигове и от безброй интервали сред ,които витаят силуетите на тези мигове-любовта ,пролетта ,луната ,хубава мелодия.Всичко това говори истински на сърцето ни само веднъж ,ако изобщо някога прогово...

....изпепеляваме се...
и като феникси отново се сграждаме....
защото обичаме ..и за да обичаме...

 зов..мечтание...ваяние на красота и  движения

равновесието-това е нещото от което се нуждаем, към което се стремим...то ни помага да се избавим от излишното...но ние винаги отежняваме с чувства едната везна..винаги храним единия вълк повече... и ощетената везна се забива в нас като ...