Как годините минават
И Децата мили как растат...
Топли Спомени остават,
Да ни греят в земния ни Път...

Синът ми Мишо и приятелката ни Диля, с която отраснаха заедно.
Невероятни спомени. Лято 2012...на поляната ми пред вкъщи.



Пролет 2019.,...днешният ден...отново на поляната ми... напълниха ми душата, върнаха ми се толкова спомени...и не можах да се сдържа да не направя тази малка ретроспекция с горната снимка отпреди близо 7 години...



В Градината ми Слънце грее
с Помощник лесно се живее ))



Сияят още белите кокичета
Като малки влюбени момичета...



Как се протягат към Небето ни сияйно
Като мен и те за Рая си мечтаят тайно ...




Планината ми отсреща мъдро наблюдава
Закрилница на малкия ни свят остава...



И клип от свидна Пролет разцъфтяла
Земята нека е красива цяла!

Отбих се телеграмно преди сън.
Всички по снимките Господ да ги закриля!

Много пролетно настроение и още повече и с вдъхновението на децата всичко е Райско покрай тебе.
А и го раздаваш и радваш и другите Веси :-)
Пролетно благословена да си и ти и децата!

Ники, благодаря ти и амин!
Днес бяхме в камерен състав, трябва да видиш каква веселба става, като сме всички )))
а аз ти завиждам за ранното лягане - тази вечер имам преводи и бавно напредвам ...
Приятни сънища!

Лекси, благодаря ти!
Наистина е страхотна ведра и вдъхновена пролет, тия дни не мога да се нарадвам и се вихря из градината...така де, чак до счупване на лопатата...)))
И децата като почнаха да си идват от училище следобед, такава идилия е...
Благодаря на Бога за всичко, това е безценно!

Много е хубаво!
При нас още има сняг :)

Ахмед, пои принцип е редно февруари да има сняг, но...аз нали съм нетърпелива, извиках Пролетта )))
Благодаря ти!

Той се водеше земеделец и препоръчваше да се седне на земята /обработената нива/. Ако се усеща влага, може да се сади. Иначе - не!
Това на шега, но ако родителите научат децата си да се трудят и да са отговорни когато вършат нещо, тези деца ще станат хора.

Коста, някога баба ми разказваше, че от малки са почвали да работят по нивите. В новото време, с напредването на технологиите, струва ми се, че хората вече не са толкова трудолюбиви, както някогашните поколения. Консуматорското общество си казва думата. Но на село има много възможности човек да се развива и да си осигурява сам много от нужното за живота...и децата да се включват наистина е добро и за тях, да се учат на много полезни неща. Това е друг живот.
Някои от възрастните ми съселяни почти изцяло се издържат от реколтата на градините си и от животните, които отглеждат. Надявам се и поколенията след нас да запазят този селски бит...

И дано тяхното бъдеще е по-светло и щастливо от нашето. Защото го заслужават. Поздрав, Веси!

Младене, благодаря ти!
И аз за това се моля, за щастието на всичките ни деца!
Поздрави!

а на малкия дай някоя мотичка като иска да копае, за да не се мъчи с това огромно нещо. И тук грее слънце за последно, утре ще валят дъжд и вечерта сняг - голяма гадост ни очаква в събота сутринта -кучешки студ :)

Краси, за момента имам търнокоп...ако и на него не му видя сметката ))
Синът ми вади едни плочки, с които бях правила пътека преди време, и се бяха вкопали под тревата, та сега реновирам пътеката, за която цел ми трябваха плочките и с търнокоп добре се вадят, с мотика няма шанс ))
Нека има още малко сняг, да изпратим зимата....

за обществения транспорт на малките населени места. Имам поглед върху цялата страна. Където понятието лекар от години е забравено...

Коста, благодаря ти!
Довечера ще вляза да прочета постинга ти.
Наистина има места, в които транспортът е много зле.
До съседното село Пушево има автобус само сутрин и вечер.
До нашето село преди време бяха на 2 часа, сега са на всеки час.
Аз обичах да ходя пеш до града, стигам за час и 10 мин....вместо да чакам 2 часа...
Но ако на възрастни хора се наложи, няма как да ходят пеш.
Такситата пък са доста скъпи, към 7. лв. в едната посока, след като наскоро вдигнаха цените...
Миналата седмица водих възрастна приятелка на контролен преглед в поликлиниката, с такси отидохме и с такси се върнахме, а в поликлиниката прекарахме цели 5 часа, беше нечувано и невиждано преживяване, поне за мен...
Поздрави!

Красоти - и цветята, и жената, и децата...!!!

Ведрина, благодаря ти!