шопенхауер поставя контемпилацията т.е. съзерцаването на творби на изкуството без да се породи желание за притежание като едно от най-големите постижения на човечеството...
приближил се до тази нирвана у човек остава само същественото...в...

всеки от нас има своята малка истина...тя е толкова голяма  колкото е голям и самият човек...най-често е частица от онази голямата всеобхватната достъпна и понятна за малцина..но докато не съпреживеем и не разберем дадена истина тя остав...

не достигат силите,не достига смелостта за голата голяма истина,без маската на илюзиите ....
студено ни е и треперим,паднат ли всички грижливо градени декори...
гърчим се ,ранени от настоящето с разкъсани самозаблуди и разбита слепота...

посветено на cecka1504.blog.bg/
веднъж се чупи душата изцяло...трудно сбираш и парчетата..с много мъка и избледнели илюзии ги слепяш наново и тръгваш..неумело неохотно вървиш дори и да не искаш...
трудно се чупи душата повторно...отдавна н...

Искам да ме изслушваш без да ме съдиш...
Искам мнението ти не съвет....
Искам да ми вярваш без да изискваш...

да владееш мигът е нещо красиво
но да успееш да извлечеш красотата от него и да я запазиш опровергавайки мимолетната му природа е изкуство:)))
нека живеем за миговете по върховете на красотата омагьосани и пленени от нея....

когато денят смаже чувствата разкъсвайки изтънялата човечност...
когато бъдат предизвикани осмени грижливо култивираните добродетели...
когато справедливостта се скрие безмълвно и страхливо...

Словото е символ и наслада, то поглъща хора и пейзажи, дървета, треви, фабрики и китайци. Действителността се превръща в Слово, а то — отново в Действителност, само че разкривена, изтъкана от причудливи шарки. Словото поглъща Улица...

викат ме пътищата в непокорните и непримирими сънища,но приглушено и далечно...не ги чувам и не тръгвам...рано е...но знам ,че някога ще затворя стъпките си в тях...ще тръгна...когато воплите тихи днес,утре се превърнат във викове...
нищо...

ето такъв декември обичам-пролетен,само името на календара да напомня зимата...обръщам нова страница веднага и декларирам пролетта...залъгала погледа се озъртам за цъфнали цветя и зелената трева но срещам само жълтото победило за кратко ...

къде свършва смелостта и започва безумието....
кога полета нагоре се превръща в пропадане в бездната...
само смелост не е достатъчно...тя помага за началото но не и за края...започва строежа но го довършват постоянството,упоритостта и жерт...

Изпълнени с наслада,само тъга са онези часове на тих дъждец, сякаш се мокри душата ти, пеперудата, и потъва в пръстта. Тогава в паметта ти изплуват всички горчиви спомени, погребани в сърцето-раздели с приятели, угаснали вече усмивки на ...