ДА ТВОРИШ, ЗНАЧИ ДА ПОСТАВИШ ДРУГИЯ ТАМ, ОТКЪДЕТО ДА ВИДИ СВЕТА ТАКЪВ КАКЪВТО ГО ЖЕЛАЕШ, А НЕ ДА МУ ПРЕДЛАГАШ ЕДИН НОВ СВЯТ.
...

на една приятелка...за една молба...и моят отказ...
ровиш се с лекота из облаците...политаш с финес и свобода загърбила Земята и изконните тревоги ...лека снежна като името си...радостно завърнала се в своя първи дом Небето...викаш ме усм...

имам нужда от жерави да събират душата ми...
от вятъра за да разпилява загубите..
от слънчогледи за да ме свързват с красотата на земното...

МАКОВЕТЕ...РАНИТЕ НА ЗЕМЯТА, КОИТО НЕБЕТО ЦЕЛУВА В ОПИТ ДА ИЗПИЕ БОЛКАТА И....
насладете им се:))

шопенхауер поставя контемпилацията т.е. съзерцаването на творби на изкуството без да се породи желание за притежание като едно от най-големите постижения на човечеството...
приближил се до тази нирвана у човек остава само същественото...в...

всеки от нас има своята малка истина...тя е толкова голяма колкото е голям и самият човек...най-често е частица от онази голямата всеобхватната достъпна и понятна за малцина..но докато не съпреживеем и не разберем дадена истина тя остав...

не достигат силите,не достига смелостта за голата голяма истина,без маската на илюзиите ....
студено ни е и треперим,паднат ли всички грижливо градени декори...
гърчим се ,ранени от настоящето с разкъсани самозаблуди и разбита слепота...

посветено на cecka1504.blog.bg/
веднъж се чупи душата изцяло...трудно сбираш и парчетата..с много мъка и избледнели илюзии ги слепяш наново и тръгваш..неумело неохотно вървиш дори и да не искаш...
трудно се чупи душата повторно...отдавна н...

Искам да ме изслушваш без да ме съдиш...
Искам мнението ти не съвет....
Искам да ми вярваш без да изискваш...

да владееш мигът е нещо красиво
но да успееш да извлечеш красотата от него и да я запазиш опровергавайки мимолетната му природа е изкуство:)))
нека живеем за миговете по върховете на красотата омагьосани и пленени от нея....

когато денят смаже чувствата разкъсвайки изтънялата човечност...
когато бъдат предизвикани осмени грижливо култивираните добродетели...
когато справедливостта се скрие безмълвно и страхливо...

Словото е символ и наслада, то поглъща хора и пейзажи, дървета, треви, фабрики и китайци. Действителността се превръща в Слово, а то — отново в Действителност, само че разкривена, изтъкана от причудливи шарки. Словото поглъща Улица...